Проучванията в м.“Св.Никола“ започват през 2003 г., когато се откриват основите на ранно-християнска базилика, която е възстановена с дарения след съгласуване и предписания от НИПК и прилежащ към нея некропол. През 2007 г. започват редовни археологически разкопки. Селището се намира в североизточния край на НП“Пирин“ на 1100 м. надморска височина и отстои на 4,5км. източно от Банско. Изградено е върху естествен каменен рид с отвесни пропасти от три страни с височина 100-120 м. Разкрити са основите на множество каменни зидове споени с хоросан от постройки и съоръжения със запазена височина до 3,00-3,20 м. и дебелина-0,65м. Всички те са заобиколени от крепостна стена, изградена от много по-големи и обработени камъни с дебелина 1,10-1,20 м., която очертава пространство от около шест декара, включващо вътрешния град. Веднъж селището е опожарено, но каменните зидове отново са възстановени, само че спойката е от глина. От направените сондажи извън крепостния зид, където продължават да се разкриват основите на каменни постройки можем да предположим, че големината на селището е около 25-30 декара. Откриват се множество керамични съдове с различни форми и размери, керамични плочи за строителство и подова настилка, тегули от покривната конструкция, тежести за стан. Железните предмети са най-разнообразни: копия, стрели, ножове, мотики, брадви, игли,  кирко-брадви, клинове, пирони и др. Накитите са предимно от бронз и желязо – фибули, гривни, пръстени, обеци, копчета, токи за колан. Откриват се значително количество стъклени фрагменти от прозоречно стъкло и от съдчета с различна форма. Най-голямо е разнообразието от монети,  изработени от различни метали и обхващащи огромен период от IV в.пр.Хр.- до XVIII в.сл.Хр. Това е и времето на съществуването на селището според намерените материали до момента. Интересен е и фактът, че никъде в историографията, в изворите и в местните предания и легенди не се споменава името и мястото на това селище, което по откритите археологически материали се е радвало на голям икономически просперитет. Единствено от това място се разкрива панорамата на цялата Разложка котловина и могат да се наблюдават   наблюдават всички стратегически пътища. На изток през прохода „Момина кула“ е пътят за Никополис ад Нестум, на север през прохода „Юндола“ за Тракийската низина и на запад през прохода „Предел“ за Скаптопара/Благоевград/ и вътрешността на България.  През 2013 г. разкритите до тогава архитектурни съоръжения са консервирани, реставрирани и адаптирани по проект „Банско- кръстопът на цивилизациите“. Изградени са подходящи туристически пътеки, стъпала и парапети за достъп до археологическият обект с указателни табели. Има и обособени кътове за отдих.