Благотворителен концерт за малката Ива от Банско

1646 лв. бяха събрани на пролетен благотворителен концерт за лечението на шестмесечната Ива от Банско.

Момиченцето е с генетично заболяване и страда от изключително рядка болест, т. нар. болест на Уолман. На детето бе направена животоспасяваща операция и сега се нуждае от ензимна терапия, която е изключително скъпа и непосилна за семейството на Ива.

Концертът се проведе в НЧ "Просвета -1908" в разложкото Баня и протече под надслов "Да помогнем на малката Ива от Банско".

В него се включиха състави, формации и индивидуални изпълнители от Баня и Банско, със специалното участие на народните певци Яна Добрева и Янко Неделчев.

Градоначалникът на Разлог инж. Красимир Герчев, зам.-кметът по социалните въпроси Венцислав Гърменов и кметът на Баня Мария Юрганчева също станаха съпричастни към съдбата на Ива.

За лечението на Ива е открита банкова сметка:

ИВА ИВАНОВА БАРЯКОВА

IBAN BG34FINV91501316696332

Първа инвестиционна банка

Източник: Дарик

Влаковете по Теснолинейката отново с имена на забележителности

bansko-tesnolineyka-19

Изживейте романтиката, сравнима с пътуване назад във времето по единствената функционираща жп линия с междурелсие 760 мм в България, а именно линията Септември - Добринище!

Теснолинейката Септември - Добринище е част от Пътеводителя за европейските железопътни разписания, издаден от германските железници (DB). Пътеводителят представя най-интересните железопътни линии в Европа.

С влизането в сила на новото разписание на БДЖ от 13.12.2015г., се възстановява практиката влаковете по теснопътната линия Септември-Добринище да носят индивидуални имена. Така, например, някогашният легендарен влак "Родопи" отново ще се казва така. Някога той е спирал само на няколко основни гари по маршрута и е предлагал множество удобства на пътниците като бюфет, стюардеси, пердета, килими, радиоуредба и множество други. Макар и днес да не пътува в този вид, върнатото му име носи допълнителна тържественост на и без това вълнуващото пътуване.

Влак "Родопи" обаче не е сам. Освен някогашните 3 имена, от втората неделя на декември и осталите 6 композиции ще бъдат кръстени на природни забележителности, край които минава жп линията. От Септември за Добринище се запазват старите имена: Вихрен, Родопи и Пирин, а новият вечерен влак взема името на третата планина, през която минава теснолинейката - Рила. В обратната посока влакчетата ще носят новите имена: Безбог, Клептуза, Марица и Места, а компания ще им прави влакчето от Велинград до Септември - "Милеви скали". Ето и пълният списък на имената и часовете на заминаване:

КПВ 16220 "Милеви скали", заминаващ от Велинград за Септември в 04:40ч.

ПВ 16101 "Вихрен", заминаващ от Септември за Добринище в 02:05ч.

ПВ 16102 "Безбог", заминаващ от Добринище за Септември в 05:20ч.

ПВ 16103 "Родопи", заминаващ от Септември за Добринище в 08:25ч.

ПВ 16104 "Клептуза", заминаващ от Добринище за Септември в 08:54ч.

ПВ 16105 "Пирин", заминаващ от Септември за Добринище в 13:20ч.

ПВ 16106 "Марица", заминаващ от Добринище за Септември в 13:55ч.

ПВ 16107 "Рила", заминаващ от Септември за Добринище в 16:50ч.

ПВ 16108 "Места", заминаващ от Добринище за Септември в 18:50ч.

За удобство на туристите от цялата страна, които посещават "най-голямата жп забележителност у нас", новите табели, освен името на влака и начална и крайна гара, ще съдържат и наименованията на курортните селища Велинград и Банско.

Имената бяха върнати и допълнени по инициатива на Кристиан Ваклинов и със съдействието на управителя на "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД Димитър Костадинов.

Напълно обновен локомотив „Хеншел” вече пътува по теснолинейката Септември – Добринище. Той беше пуснат в движение по случай 50-годишнината от използването на немските дизелови машини у нас, които заменят парните. „Хеншел”-ът беше изпробван, премина успешно теста преди няколко дни и вече тегли вагоните за радост на пътниците. Машината е на половин век, произведена е през далечната 1965 г.

„Работата по ремонта на локомотива ни отне повече от половин година - съобщи началникът на цеха в Локомотивна депо – Септември инж. Иван Иванов. – Той вече е с нови части и ще продължи да служи на хората, както го е правил с десетилетия. Искам специално да благодаря на работниците от цеха, които пололожиха толкова много усилия за възстановяването на този половинвековен „Хеншел”. Той е повод за гордост, но ние вече мислим за следващата машина, която започваме да ремонтираме”.

Кой е Кристиян Ваклинов и как успя да спаси теснолинейката от закриване, прочете по-долу в разказ написан в първо лице от самият него!

Кристиян Ваклинов вече е студент първи курс в УНСС. Благодарение на него и изчисленията му, вечерният влак по теснолинейката от Добринище до Якоруда тръгна след 2 години пауза и ще бъде в списъка с влаковете, които ще се движат от 16 декември 2013-а до края на 2014 година. Хиляди хора са му благодарни.

Разказът започвам малко отдалече. България е страна с много богата и красива природа. Нашата най-голяма ценност е родната българска земя и нейните уникални забележителности, за които не сме се борили и поне трябва да браним както подобава. Теснолинейката Септември – Добринище е единствената железопътна линия у нас с междурелсие 760 мм (при нормално 1435 мм), свързваща Горнотракийската низина с Родопите, Рила и Пирин планина. Това е безспорно най-красивата железопътна линия на Балканите, свързваща Тракия с Чепинско и Разложко. Освен с чара си, теснолинейката Септември – Добринище впечатлява и със своята сложност на изграждане и мащаба на строителната работа в такъв тежък високопланински регион, проведена в периода 1921 – 1945 година. Тази железница свързва СПА и ски столиците на Балканите – Велинград и Банско, както и най-високата жп гара и най-високата планина отново на Балканския полуостров – гара Аврамово и Рила планина. Призовавам тези, които не са пътували до Велинград или Банско с това влакче да го направят, защото преживяването е уникално и незаменимо. От друга страна обаче, освен атрактивна, теснолинейката е изключително важна за местното родопско население от Велинград, Якоруда, Белица, Разлог, Банско, Добринище и всички села, разположени по баири и чукари в непроходимите Родопи и Рила, защото повечето населени места нямат друг превоз, особено през зимата.

До края на 2011 година по теснолинейката Септември – Добринище пътуваха 4 чифта влакове, което ще рече, че по четири влакови композиции в денонощието заминаваха от двете крайни гари съответно към другата. С влизане в сила на новото разписание през 2012 година влаковете по теснолинейката бяха крайно орязани. Вечерният влак от Добринище и обедният от Септември бяха отменени. Като резултат от това близо 40 хиляди жители в района на Добринище, Банско, Разлог, Белица и Якоруда останаха без всякакъв вечерен превоз от работата (в Добринище, Банско и Разлог) до домовете си. Последваха стачки, спирания на движението на влаковете от ощетени граждани, подписки, молби и жалби до различни институции. Всичко без резултат. Вечерен влак – няма. Измина цялата 2012-а година. Стотици напуснаха работа, по простата причина, че нямат алтернативен превоз до селото или градчето си вечер. Никой не обърна внимание на това. През следващата 2013-а година все пак бе назначен обеден влак от гара Септември, но за сметка на това вечерният бе с намален маршрут само до гара Велинград. Освен всички засегнати работещи имаше и десетки пътници, които бяха ползвали вечерните влакове по линията за връзки с тренове за морето през лятото.

Може би ще се запитате защо се занимавам с това?! Аз съм първа година студент в УНСС – специалност “Финанси”. От Пазарджик съм, но вече шеста година живея в столицата със семейството си. Много обичам родния си край и не пропускам уикенд, в който да не се прибера към Пазарджик. Израснал съм в този град и по пътя за Велинград. От малък имам спомени за влакчетата по теснолинейката, които разминавахме по пътя. Много им се радвах. От 3 години пътувам редовно по теснолинейката и вече съм част от нея, така образно да се каже. Тази приказна железница внася много сантиментални чувства в моя живот. Водил съм много свои приятели, които задължително повтарят маршрута с радост.

От 2010 година насам с нищо различно от влак не тръгвам за Велинград или Банско. Забелязах много слаби места в управлението на тази железница. Преди години тя бе пред закриване, заради уж неефективност и нерентабилност. Лъжа! Местните българо-мохамедани, живеещи в закътани колиби и махали нямат друг превоз, нямат шосета до населените си места и ходят с километри до теснолинейните гари и спирки. Линията е жива, но неиздаването на билети я изкарва на първо място по неефективност. Не са един и два пътите когато съм пътувал с влакчето – препълнено, особено през летните уикенди, когато има дори чужденци, “умиращи от кеф” – казано на жаргон. Но по данни на компанията БДЖ, влакът е пътувал с десетина пътници, което е недопустимо. Теснолинейката е богатство за родопчани, тя е част от живота им и без нея те не могат да съществуват. Тя е връзката им със света.

Поради всички тези факти и множеството ми запознанства с хора пряко или косвено свързани с тази линия, хора, които знаят колко е необходима и жизненоважна за региона, аз се заех лично с проблема. През 2012 година писах писмо до изпълнителния директор на БДЖ тогава, с молбата да направят по-удобни и бързи връзките на теснолинейката с нормалните влакове на гара Септември. Нямаше резултат. По-късно – в края на годината проведох анкета във влака. Анкетирах 121 души – пътници – местни и туристи, дори чужденци. Попитах колко е важна за тях линията, достатъчни ли са влаковете, какво биха правили ако я закрият и прочие. Всички бяха единодушни. Хората започнаха да се радват, че някои е дошъл да ги попита какво им трябва. Започнаха да искат да се подпишат и ме молиха да изпратя желанята им “горе при началниците в София”. Сформирах подписка за връщането на вечерния влак от Добринище поне до гара Якоруда, след като местни ми разказаха, че са напуснали работа и че някои спят на гарите в Банско и Разлог, за да чакат сутрешен влак, за да се приберат. Изпратих и подписката в министерството, но без успех.

Не е нормално регион с положителен прираст на населението, което е рядкост у нас, и същевременно със страшно висок процент на безработицата, да бъде лишен от транспорт в 21 век, в Европейския съюз. Всичко това ми се вижда като гавра с нас – гражданите.

През това време дойде 2013-а година, изписах множество писма, препоръки, предложения, жалби, молби и т. н. до министерството на транспорта, инф. технологии и съобщенията, до двама директори на БДЖ и НКЖИ, до БДЖ-ПП, но всичко бе напразно. Тогава реших, че трябва да предприема друг подход и нито за миг не се отказах. Написах много подробно писмо до самия премиер – Пламен Орешарски, за безобразията извадили теснолинейката от употреба. Разказах, че не е нормално регион с положителен прираст на населението, което е рядкост у нас, и същевременно със страшно висок процент на безработицата, да бъде лишен от транспорт в 21 век, в Европейския съюз. Всичко това ми се вижда като гавра с нас – гражданите.

Описах му подробно проведеното от мен изследване на пътникопотока и влаковата населеност по линията за период от 2 години и констатациите ми. Обясних, че не може едни хора да чакат по 15 часа между 2 влака, а други – от Велинград да имат влак през един час в едно и също направление (Септември) – такъв влак бе назначен преждевременно – движещ се и днес – абсолютно празен.

Получих отговор, че е наредено на Министерството на ТИТС и Холдинг “БДЖ” ЕАД да разгледат обстойно случая и да информират мен и Министерски съвет за взетите мерки. Ето, че след този отговор на моето писмо – получен през май юни месец, имаше развитие на проблема. В края на октомври получих отговор от БДЖ до мен и до Министерски съвет, че в новия график за движение на влаковете през 2014 година, влизащ в сила на 16.12.2013 година, е заложен нов влак по теснолинейката, по направление Добринище – Якоруда, както аз съм предложил. Влакът ще пътува всеки делничен ден, като ще заминава на 18:55 ч. от гара Добринище и ще пристига в Якоруда на 20:25 часа.

Ето, че аз извоювах желанието на хиляди български граждани от държавата и искрено се надявам, че тези хора ще бъдат доволни и влакът ще им бъде много удобен и полезен, а транспортът – улеснен и подобрен. Не е важно, че съм го направил аз, важното е, че институциите обърнаха внимание на един - тогава - ученик, който бе наясно с проблема.

Именно ние сме хората, които трябва да променяме нещо.