„ ... И ето я баба. Седнала на разбое¹ в студената одая², ред по редом реди нишките на новият плат. И минават ли минути и часове, а баба все ми разказва ли разказва... “

„Носията гале³ се ражда в поднико⁴. Сека носия иска а я напрайш от нешчо. Тава нешчо се нарича въна. Въната е от овците. Има и некои черджи⁵ от лен, коприна, ама най-горешчинка си чува въненкото. Ленена черга се направеше на времето, дебела и ага се иде на ленишчето⁶  , а туриш да обедвате. Тя не пропуска вода. Та ага зафанеш въната, иска да се чепка, мие, да я минеш през рудане⁷ и така докато не стигнеш до разбое¹.Я се тува тава се вика бърдо⁸, ага промушнеш нишката из тува, иска мине сетне из нищелчите⁹. Оти да е чиста и неусукана основата. Сетне се фашча отзади... “

На книжовен български език звучи така:
„Носията чедо се ражда в обора. Всяка носия трябва да бъде изработена от нещо. Това нещо се нарича вълна. Вълната е от овците. Има и някои черги от лен и коприна, но най – топло си държи вълненият плат. Ленената черга се правеше навремето дебела, и като се отиде на нивата, като се сложи обяда, се слага тя. Тя не пропуска вода. Та като вземеш вълната, трябва да се изчисти, да се измие, да я направиш на прежда през чекръка и така докато стигне до стана. Ето това тук се нарича „бърдо” (част от тъкачният стан – метални реси), като пъхнеш нишката от тук, трябва да мине после през „нищелките”. За да е чиста и неусукана основата. След това се хваща отзад...”

И тук съм бил може би 4 – 5 годишен. А момента се е запечатил в моето съзнание, дума по дума. Така започва изработката на носията. А песните,  които се пеят по време на попрелка, закачките... те остават своя отпечатък във фигурите, кройките и юрнеците на носията. Та през годините, банскалийките са били най - красиво предрешените жени в Югозапада.

Баба ми е разказвала, че банскалии по онези години били големи търговци и се реванширали за отсъствието си на жените с „европейска мода” . Носели им красиви копринени шамии (бърдише), купували им либадета с „бунти” от лисица. На по заможните чорабаджийки, специално се взимали „джубета”.

( Либадето представлява нещо като късо елече, отпред обшито с кожи от лисица. Джубетата са пак обшити с лисича кожа, но са дълги и се носят предимно зимата. Доближават се до съвременните кожуси, с тази разлика, че не са целите от кожа,  а имат само кожен мотив на врата и ръкавите.)

„... По прескутнико¹⁰ гале, можеш да познаеш една жена каква е. Я се, деби ¹¹ тува тоа – ресите са напреко и е обшит със синьо на кръстчета. Тава се тче за бременна жена. Ресите са преко, да чуваа плодо от лоши очи. А тоа аления тува... тава е на младо дете, навремето момеченца влазаха в цръква само да се пречестаа. Докато момата не се задоми, не влази в цръква. А таа тука е за стар човек като мене. Шарката е по - тъмна, ресите са надоло и изстрани има пребир калко два пръста. В тоа пребир гале, сека жена си втъкава съзите, коя шо и е мака – тава тури. Я тоа е на лестовици, тува па тоа го сам наприла „на трупчета”, я там аления е „на гръмотевиците”...”

„ По престилката чедо, можеш да познаеш една жена каква е. Ето, виж сега тази – чертите са напряко и е обшита със син конец на кръстчета. Това се тъче за бременна жена. Чертите са напряко, да пазят бебето от лоши очи. А тази алената тук... тя е на младо дете, навремето момиченцата влизаха в черква само да се пречестят. Докато момата не се задоми, не влиза в черква. А тази тук е за стар човек като мен. Шарката е по - тъмна, чертите са надоло и отстрани има пребир около два пръста. В този пребир чедо, всяка жена втъкава сълзите си, коя каквато мъка има – това сложи. Ето този пребир е „на лястовици”, тук другият е „на трупчета”, ето там аленият е „на гръмотевици”...”

А страстта на баба ми са чергите. Говорила ми е с часове за тези произведения на изкуството, излизащи изпод  напуканите и старчески пръсти. Заглеждал съм се в ръцете ѝ докато работи и съм се питал, кое я кара толкова грижовно да преглежда всяка нишка, да подрежда цветовете един по един. Дори чергите, които тчеше от „оскърци¹²” (парцалени черги) се подреждаха парцалките по цветове и модел, за да стане красиво лицето.

„... Иска първо да си основеш разбое. Иска си сметнеш основата...  до ден днешен дождаа куд мене жени, я да им сметам основата. И таа не е като онаа... черга имам на 120 годинь, ленена, като за ленишче. Ама най ми аресуваа черджи „на облаците”. Преливаа се цветовете и иска си голем майстор да улучиш точно преминаването. Тия тука гледаш ле ги, тава са „на трупчета”. А тава тука се вика „клюсенче”, а ония истам са „буавчета”... ”

„... Трябва първо да си основеш стана. Трябва да си сметнеш основата... до ден днешен идват при мен жени, аз да им смятам основата. И тая не е като оная... черга имам на 120 години, ленена, като за на нивата. Ама най - ми харесват черги „на облаците” . Преливат се цветовете и трябва да си голям майстор за да улучиш точно преминаването. Тия тук виждаш ли ги ? Това са „на трупчета”. А това тук се нарича „клюсенче”, онези там са „буавчета”...”

Носията е жив исторически извор, тя е като исторически паметник, съхраняван в старите ракли. Тъй както са вечни песните на пиринските мури, тъй ще остане вечна красотата и обаятелността на народната носия. Искам да завърша тази статия с един цитат от моята баба, който пазя дълбоко в сърцето си :

„... И запомни едно от мене гале... РУБА ГЛАСИ, РУБА ГНАСИ...”

Автор: Димитър Врачков

Редактор: Росина Георгиева

 Банска женска носия от 19 век. Всекидневна.

„Юрнек” (мостра) за страничен пребир на прескутници.

Ален прескутник и ткан колан.