Банско
Register

Носиите на Банско

ЛЕГЕНДИТЕ НА БАНСКАТА НОСИЯ

 „Руба гласи, руба гнаси”

 

 

Носията не е просто дреха или просто плат... в народната носия са вплетени легенди, втъкана е история. В книгата „Легендите на банската носия” съм описал именно онова, което не го пише никъде другаде. Описал съм онези неща, които могат да бъдат чути само от извора. А къде е извора ? Извора е в китното градче Банско. Сгушило се в полите на Пирин, Банско пази век след век легендата жива. Предавана от майка на щерка, от баба на внуче... от уста на уста. Ще си позволя да цитирам част от моята книга:


„ ... И ето я баба. Седнала на разбое1 в студената одая2, ред по редом реди нишките на новият плат. И минават ли минути и часове, а баба все ми разказва ли разказва...

 

„Носията гале3 се ражда в поднико4. Сека носия иска а я напрайш от нешчо. Тава нешчо се нарича въна. Въната е от овците. Има и некои черджи5 от лен, коприна, ама най-горешчинка си чува въненкото. Ленена черга се направеше на времето, дебела и ага се иде на ленишчето6  , а туриш да обедвате. Тя не пропуска вода. Та ага зафанеш въната, иска да се чепка, мие, да я минеш през рудане7 и така докато не стигнеш до разбое1.Я се тува тава се вика бърдо8, ага промушнеш нишката из тува, иска мине сетне из нищелчите9. Оти да е чиста и неусукана основата. Сетне се фашча отзади... “

 

На книжовен български език звучи така:
„Носията чедо се ражда в обора. Всяка носия трябва да бъде изработена от нещо. Това нещо се нарича вълна. Вълната е от овците. Има и някои черги от лен и коприна, но най – топло си държи вълненият плат. Ленената черга се правеше навремето дебела, и като се отиде на нивата, като се сложи обяда, се слага тя. Тя не пропуска вода. Та като вземеш вълната, трябва да се изчисти, да се измие, да я направиш на прежда през чекръка и така докато стигне до стана. Ето това тук се нарича „бърдо” (част от тъкачният стан – метални реси), като пъхнеш нишката от тук, трябва да мине после през „нищелките”. За да е чиста и неусукана основата. След това се хваща отзад...”

 

И тук съм бил може би 4 – 5 годишен. А момента се е запечатил в моето съзнание, дума по дума. Така започва изработката на носията. А песните,  които се пеят по време на попрелка, закачките... те остават своя отпечатък във фигурите, кройките и юрнеците на носията. Та през годините, банскалийките са били най - красиво предрешените жени в Югозапада.

Баба ми е разказвала, че банскалии по онези години били големи търговци и се реванширали за отсъствието си на жените с „европейска мода” . Носели им красиви копринени шамии (бърдише), купували им либадета с „бунти” от лисица. На по заможните чорабаджийки, специално се взимали „джубета”.

 

( Либадето представлява нещо като късо елече, отпред обшито с кожи от лисица. Джубетата са пак обшити с лисича кожа, но са дълги и се носят предимно зимата. Доближават се до съвременните кожуси, с тази разлика, че не са целите от кожа,  а имат само кожен мотив на врата и ръкавите.)

 

„... По прескутнико10 гале, можеш да познаеш една жена каква е. Я се, деби 11 тува тоа – ресите са напреко и е обшит със синьо на кръстчета. Тава се тче за бременна жена. Ресите са преко, да чуваа плодо от лоши очи. А тоа аления тува... тава е на младо дете, навремето момеченца влазаха в цръква само да се пречестаа. Докато момата не се задоми, не влази в цръква. А таа тука е за стар човек като мене. Шарката е по - тъмна, ресите са надоло и изстрани има пребир калко два пръста. В тоа пребир гале, сека жена си втъкава съзите, коя шо и е мака – тава тури. Я тоа е на лестовици, тува па тоа го сам наприла „на трупчета”, я там аления е „на гръмотевиците”...”

 

„ По престилката чедо, можеш да познаеш една жена каква е. Ето, виж сега тази – чертите са напряко и е обшита със син конец на кръстчета. Това се тъче за бременна жена. Чертите са напряко, да пазят бебето от лоши очи. А тази алената тук... тя е на младо дете, навремето момиченцата влизаха в черква само да се пречестят. Докато момата не се задоми, не влиза в черква. А тази тук е за стар човек като мен. Шарката е по - тъмна, чертите са надоло и отстрани има пребир около два пръста. В този пребир чедо, всяка жена втъкава сълзите си, коя каквато мъка има – това сложи. Ето този пребир е „на лястовици”, тук другият е „на трупчета”, ето там аленият е „на гръмотевици”...”

А страстта на баба ми са чергите. Говорила ми е с часове за тези произведения на изкуството, излизащи изпод  напуканите и старчески пръсти. Заглеждал съм се в ръцете ѝ докато работи и съм се питал, кое я кара толкова грижовно да преглежда всяка нишка, да подрежда цветовете един по един. Дори чергите, които тчеше от „оскърци12” (парцалени черги) се подреждаха парцалките по цветове и модел, за да стане красиво лицето.

„... Иска първо да си основеш разбое. Иска си сметнеш основата...  до ден днешен дождаа куд мене жени, я да им сметам основата. И таа не е като онаа... черга имам на 120 годинь, ленена, като за ленишче. Ама най ми аресуваа черджи „на облаците”. Преливаа се цветовете и иска си голем майстор да улучиш точно преминаването. Тия тука гледаш ле ги, тава са „на трупчета”. А тава тука се вика „клюсенче”, а ония истам са „буавчета”... ”

 

„... Трябва първо да си основеш стана. Трябва да си сметнеш основата... до ден днешен идват при мен жени, аз да им смятам основата. И тая не е като оная... черга имам на 120 години, ленена, като за на нивата. Ама най - ми харесват черги „на облаците” . Преливат се цветовете и трябва да си голям майстор за да улучиш точно преминаването. Тия тук виждаш ли ги ? Това са „на трупчета”. А това тук се нарича „клюсенче”, онези там са „буавчета”...”

 

Носията е жив исторически извор, тя е като исторически паметник, съхраняван в старите ракли. Тъй както са вечни песните на пиринските мури, тъй ще остане вечна красотата и обаятелността на народната носия. Искам да завърша тази статия с един цитат от моята баба, който пазя дълбоко в сърцето си :

 

„... И запомни едно от мене гале... РУБА ГЛАСИ, РУБА ГНАСИ...”

 

Автор: Димитър Врачков

Редактор: Росина Георгиева

 

 

РЕЧНИК

дума

значение

разбой1

тъкачен стан

одая2

стая

гале3

чедо

подник4

обор

черджи5

черги

ленишче6

нива

рудан7

Чекрък (уред подобен на вретено)

бърдо8

Бърдо (част от стан)

нищелчи9

Нищелки (част от стан)

прескутник10

престилка за редило

деби 11

следи (глагол)

оскърци12

парцали

 

 

nosii-bansko-1

 Банска женска носия от 19 век. Всекидневна.

 

 

nosii-bansko-2

 

„Юрнек” (мостра) за страничен пребир на прескутници.

 

 

nosii-bansko-3

 

Ален прескутник и ткан колан.

 

S5 Box

Вход

Регистрация

*
*
*
*
*
*

Fields marked with an asterisk (*) are required.

Използваме "бисквитки", за да подобрим уебсайта и опита ви, когато го използвате. Бисквитките, използвани за основната работа на сайта, вече са заредени. За да научите повече за "бисквитките", които използваме и как да ги изтриете, вижте нашите Условия за защита на личните данни.

Приемам "бисквитки" от този сайт.