Село Обидим
Register

Село Обидим

Обѝдим е село в Югозападна България. То се намира в община Банско, Област Благоевград. Село Обидим се намира на 1200 метра надморска височина в Пирин, в близост до ски курорта Банско.Основано в началото на 14 век. Обидим в началото е представлявало множество махали раздалечени на километри една от друга. Поминъкът е бил предимно скотовъдство, като през зимата много от тях се местели със свойте стада в Беломорието (по поречието на река Места и Струма и най-вече в Южния дял на Родопите).

Като крупно селище Обидим се оформя в началото на 19 век, като махалите постепенно изчезват, а собствениците намират по-привлекателен живот в селото, където се намира и по настоящем.

 

В 1901 година войводата Иван Апостолов основава революционен комитет в двете съседни пирински села Обидим и Кремен, в който влизат Атанас Радонов, Георги К. Пандев, Христо (Ризо) К. Пандев, Димитър К. Пандев, Георги Т. Юсев, Георги Г. Москов, Ангел Димитров Павлов, Григор С. Каръков, Костадин И. Пандев, Георги Ст. Пръчков, Януш Хиджов, Никола Караджов, Георги Даскалов, Коста Даскалов, Георги Ущавалиев, Ризо С. Радулов (Калинков), Глигор Джаров, Кръстьо Пакларски, Иван Даков.[4] Двете планински села, разположени над важния път, свързващ Разлога с Неврокопско, се оформят като важен център на ВМОРО.

 

Два месеца преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание 200 кременци и обидимци са извикани за военно обучение в местността Изворето от Яне Сандански. Сформирани са две чети, огравени от кременците Благо Джуданов и Георги Москов, които, преследвани от властите, са принудени да станат нелегални и да влязат в четата на Копаран чауш.

На 13 септември/14 септември 1903 година край Обидим се провежда сражение между обединени чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на въстанието.

Пристигналата чета на Върховния комитет под командването на поручик Любомир Стоенчев, в която е и кременецът Иван Ф. Радулов, помага на избягалото в планината българско население да се изтегли в България. Населението е организирано в два потока — единият само от обидимци, а другият от кременци и обидимци, които след дълъг преход минават границата при Айгидик.

 

Селото два пъти е опожарявано - 1903 г. и 1912 г. Голяма част от населението се преселва в пределите на България — предимно в Чепино (сега е квартал на Велинград). Непосредствено след отеглянето на турската войска част от населението отново се завръща. Селото започва своя възход като се изграждат множество нови къщи и населението взема дейно участие в обществено политическия живот — активно участва във войните 1912 - 1918 г. давайки десетки жертви.

 

Културни и природни забележителности:

 

В землището на селото има църкви, параклиси, иконостаси и един манастир.

Църквата "Свети Николай Чудотворец" е построена през 1842 г. и осветена през 1843 година. Самата сграда е с размери 23 метра дължина, 13 метра ширина и 8 метра височина. Ширината на зидовете е 1 метър. В близост до селото сред гората се намира манастирът „Свети Панталеймон“.

 

Редовни събития

Благодарение на създадената традиция от 70 години на миналия век, на всеки 5 години се провежда събор на Мачища поляна на 2 км от селото. Много от потомците на Обидим, пръснати по цялата страна, ежегодно провеждат родови срещи.

 

Настаняване:

В селото има къщи за гости и вили, които се отдават под наем.

 

Как да стигна?

До селото има изграден асфалтов път поддържан целогодишно.

Има автобусен транспорт от Банско и Гоце Делчев

Координати: 41.811° с. ш. 23.652° и. д.

Надм. Височина: 1200m m

Разстояние по въздух от Обидим до Банско : 14.781 км

 

 

S5 Box

Вход

Регистрация

*
*
*
*
*
*

Fields marked with an asterisk (*) are required.