Обичаи и традиции
Register

Обичаи и традиции в Разлог

·         Нова Година

Нова година е най-атрактивният, провеждан в наши дни празник. Първият ден на всяка настъпваща година в гр. Разлог е свързан с изпълнението на два от най-колоритните и типични народни обичаи, за които населението се подготвя старателно месеци преди това.

surva2

 

·         Обичаят "Сурва"

Изпълнява се още на разсъмване от малки деца сурвакарчета. Те обикалят къщите и удрят със сурвачките си (украсени дрянови клонки) домакините с пожелания за здраве, плодородие и късмет през Новата Година, а в замяна получават подаръчета, дребни пари, колачета и непременно орехи.

·         Кукерски обичай- Новогодишен обичай „Старчевата”

Езически по своя характер обичай. Изпълнява се от кукери, моми и ергени и мечкар с мечка. Млади неженени мъже се обличат в специално ушити костюми от козя кожа с чучулка на главата, висока повече от метър и завършваща с конска опашка; препасват се с кожени колани и пояс, на който са окачени 4 тежки медни звънци. Освен кукерите, наричани от местното население "старци" или "чауши", основни действащи лица са момите и ергените - млади момичета и момчета, които се обличат в автентични традиционни костюми, предавани от поколение на поколение (Почти във всяка разложка къща тези костюми се завещават по наследство и са много ценени от местните жители). Кукерите се движат на групи, охранявайки хорото на момите и ергените, и изпълняват специални обреди (Кукерски игри) за прогонване на злото и осигуряване на здраве и плодородие. Всеки един от 7-те квартала на Разлог подготвя свои кукери, свои моми и ергени, своя мечка с мечкар и оркестър, които се пазят в пълна тайна. На 1 януари още от ранни зори започва пищно карнавално шествие към центъра на града, където се провежда конкурс за избиране на главен чауш. Веселбите продължават чак до вечерта. След края на тържествата 7-те оркестъра от отделните квартали отиват в дома на първия чауш, където празника завършва.

 

·         Кукерски карнавал – Старчевата

Над 20 групи с повече от 1 300 участници ще дефилират на Международен кукерски карнавал „Старчевата” в Разлог. Началото е в 10.30 часа на 15 януари на централния площад на града. Специално за карнавала в Разлог пристигат членове на борда на Федерацията на Европейските карнавални градове.
Карнавалът в Разлог има състезателен характер, всяка група ще се оценява от жури по следните 4 основни критерии: представяне на моменти от кукерска традиция, поддържане и предаване на местна културна специфика, открояване на традиционното за съответния регион при маската и облеклото, артистичност на изпълнението. Числеността на българските групи е с максимум 50 участника, а на групите от чужбина - 30 участника.

Преди 16 години град Разлог става член на Федерацията на Европейските карнавални градове. Международният кукерски карнавал е естествено продължение на Разложкия новогодишен кукерски карнавал „Старчевата”

surva

 

 ·         Обичаят “Водици”

Този обичай е свързан с празнуването на Йордановден. На 6 януари около 10 часа празникът започва с тържествена литургия в местната църква, след което местното население с традиционни песни се запътва към предварително завирено място в реката. Водата се освещава, свещеникът хвърля Христовия кръст и група от неженени младежи скачат в леденостудената вода да го търсят. След изваждане на кръста, групата младежи обикалят къщите като поръсват домакините със светена вода за здраве и плодородие срещу което получават дарове. До вечерта се вихрят кръшни хора на мегдана.

·         Бабинден

Този обичай е свързан с поливане и даряване на бабата (акушерката) в знак на благодарност, че е израждала бебето на младата булка. След традиционното изпълнение на обреда, на мегдана се вие т.нар. Бабино хоро от баби, заденали своите внучета-бебета и пеейки характерни песни без съпровод. Този обичай може да се види всяка година на 21 януари около обяд на центъра на Разлог.

·         Обичай "Марта"

Символ на уникалния български обичай “Марта” са мартениците. Те се изработват от два пресукани конеца - бял и червен, специално за 1 март. Според народното поверие мартениците имат силата на Слънцето и даряват жизненост на всяко живо същество. Затова рано сутрин на всеки 1 март с мартеници се закичват хора, животни, плодни дръвчета. Носят се на видно място върху дрехата докато се видят щъркели, след което се връзват на плодни дръвчета или се похлупват под камък и след време се гадае дали ще бъде плодородна годината.

·         "Прошки" (Сирница или Амката)

През първата седмица на март, в зависимост от църковния календар, се празнува "Прошки”. Обичаят е свързан с началото на Великите пости. През деня на Сирни Заговезни момчета и момичета отиват в гората и събират клонки от хвойна. Хвойната се натрупва на големи купи (гарета) в 7-те квартала на Разлог като целта е купата да бъде най-голяма и висока. След сутрешната литургия се ходи у роднини за прошка. Вечерта се палят гаретата и се вихрят буйни хора около тях, а в къщи се яде традиционна баница със сирене и яйца. На тавана се закачва червен конец, на който се връзва халва или яйце и се амка.

·         Тодоровден

Тодоровден се празнува през втората седмица на месец март в зависимост от църковния календар. Най-зрелищната част от празника може да се види в местността Катарино, където се провеждат традиционните състезания с коне. Организират се надбягвания, теглене на товари, след което се провежда конкурс за най-бърз и силен кон. Конете се украсяват с пискюли и панделки за придаване на по-голяма празничност и настроение.

·         Великден

Великденските празници в Разложко продължават 2 дни. Най-жива е традицията в с. Баня, където на първия ден на Великден се изпълнява обичаят "Люлка". В местността Варвара се връзват специални люлки на дърветата като в зависимост от люлеенето се познава кой ерген коя мома харесва. Вторият ден на Великден се празнува в местността Арангела, където цялото село се изнася в украсени с пъстри черги каруци. След отслужване на литургията се разпъват трапези, отрупани със специално приготвени ястия. Организират се състезания с коне и се вихрят народни хора. Привечер празникът завършва на мегдана пред черквата с кръшни хора. В миналото се е празнувал и трети ден , забележителен с уникалното великденско хоро "Здравче-Венче" – мъжко хоро на три етажа, което днес вече не се празнува.

 

·         Гергьовден

Празнуването на Гергьовден е свързано с обичая "Топене на китките". Вечерта срещу празника (5 май) момите, пременени в традиционни носии, се събират тайно от ергените, за да сложат своите китки в керамичен кюп, който трябва да пренощува под трендафилов храст. Всяка китка е белязана по различен начин, за да може всяка мома да познае своята на другия ден. На самия Гергьовден по обяд, след литургията в църквата, момите изваждат кюпа изпод трендафила, оформят хоро около него и пеят характерни песни. След това малко момиченце изважда китките една по една, а млада булка нарича за всяка една от тях.

 

·         “Пирин пее”

Народният събор „Пирин пее” е  един от символите на Разлог и м. „Предел”.

Провежда се за пръв път  през 1962 година, а през годините участниците стигат до 4 890 от цялата област Благоевград, които се изявяват на 9 естради. Пред читалищни колективи и индивидуални изпълнители на пределските поляни се събират над 100 000 зрители, омаяни от звъна на  разложките звонци и  да чуят пиринските песни и танци.

Предшествани от прегледи на художествената самодейност във всички 14 общини на благоевградска област съборът „Пирин пее” се превръща в празник на несломимия български дух. Издирени са неповторими образци на народното, песенно и танцово изкуство. Разказвачи от близо и далеч възскресяват легенди за комити и войводи.

От 1999 год. съборът за народно творчество се провежда през две години и домакин на тази традиционно масова и обичана проява е Община Разлог.

pirin-pee

 

 Двадесетото юбилейно издание през 2012 год. ознаменува 50 годишния юбилей на събора и гост беше Президента на република България.

S5 Box

Вход

Регистрация

*
*
*
*
*
*

Fields marked with an asterisk (*) are required.