История на Разлог
Register

История на Разлог

Град Разлог (до 1925 г. - Мехомия), стопански, културен и административен център на Разложка община, носи духа на българското Възраждане и култура. Посещението на града ще ви позволи да се запознаете с над 41 жилищни сгради от възрожденски архитектурен тип разложко-чепинска къща, които притежават качествата на паметници на културата. Старите градски къщи (от 30-те год. на века) в центъра на града, зеленината на парковите площи, свежестта на изобилната вода и панорамните гледки към Пирин и Рила създават неповторимо усещане за туриста. Църквите "Свето Благовещение" и "Свети Георги", общинският музей в Парапуновата къща, Кипремаксевата къща, валявицата на река Язо са част от множеството местни забележителности.  

В местността Столоватец (на около 5 км западно от Разлог) са открити останки от тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха; личат руини от зидове, градени от ломени камъни. Намерени са и 3 големи мраморни плочи с релефна украса, свързани с култа към слънцето. Голям интерес представляват и започналите през 2013 г. археологически разкопки на раннотракийското укрепено селище в м. Катарино. През епохата на Античността /VІІІ в. Пр. Н.е. – V в./ животът на местното тракийско население протича в разпръснати селища. В землището на Разлог са регистрирани осем антични селища, а в цялата община - 22.  Част от находките са и тракийският меч-ромфея, шест торкви, фибула и др., открити в античен некропол на 2 км източно от града.

 

От късноантичната епоха – V-VІ в.  са руините на три крепости в Община Разлог, които продължават да съществуват през Средновековието и са част от местенската отбранителна система на средновековното българско царство. До днес в северните склонове на Пирин, на около 19 км югозападно от града, се издигат на височина от 2 м стени от крепост, известна сред местните хора като „Калята”. Пак от тази епоха  археологическите находки свидетелстват за ранното проникване на християнството в Разложко. За това разказват археологическото проучване на „Писаната църква”, останките от мраморна олтарна врата, мраморни колони и капители от църквата „Свети Илия”, които могат да се видат в експозицията на общинския музей. В землището на Елешница е намерена находка от тетрадрахми от Филип II Македонски (359 - 336 г. пр. н. е.).

 

През  ІХ век, Разлог и Разложко са присъединени към българската държава и стават неотменна част от нейната историческа съдба. От амалгамата на местните траки, заселилите се през VІ в. славяни и създателите на българската държава – древните българи, се ражда българската сила и дух. От епохата на Средновековието в землището на гр. Разлог и общината преобладават обекти от култов характер. Тридесет и два такива средновековни обекта в своето единство формират духовното пространство на местното население, трайно принадлежащо от векове към християнската цивилизация. „Писаната църква”, отстояща на 7 км югозападно от гр. Разлог, проучена и реставрирана, е комплекс от една раннохристиянска базилика – V-VІ в. с манастирска сграда и триконхална църква от ХІІІ в. В непосредствена близост до нея са руините на още два средновековни храма – „Бялата църква” и „Св. Никола”. Културна ценност  са и останките на още две средновековни църкви – „Св. Троица” / 2 км южно от града/, причислена по своя план към ранен стадий на кръстокуполните църкви и „Света Катерина” /7 км западно от Разлог/, строена в началните години на осм. период, по-късно разрушена, днес е реставрирана и заедно с мястото си отдих, изградено в непосредствена близост, е предпочитано място за разходки и пикник.

 

Естественото развитие на Разложко е спряно с османското завладяване, което бележи историческата ни съдба с много превратности и промени. През ХVІ в. започва процес на събиране на разпръснатия тип селища, характерни за котловината през Античността и Средновековието, в купни селища. Разпръснатите средновековни селища в землището на днешния град, са събрани в подножието на хълма Голак и междуречието на Черна и Бела река, където се намира градът до днес. В османските регистри от края на ХVІ в. селищната мрежа на котловината, позната днес, вече съществува.

 

За пръв път в писмени извори името Разлог се появява в дарствената грамота от 1019 г. на византийския император Василий II (976 г. - 1025) за Охридската архиепископия. В Рилската грамота 1378 год.на цар Иван Шишман (1371 - 1393) при изброяването на подвластните на Рилския манастир селища се среща и израза “разложките попове”. В османски регистър от 1515 г. за пръв път писмено се споменава село Мехомие от нахия Самоков,  в което живеят 587 домакинства православни християни и 5 домакинства мюсюлмани, чиято поява свидетелства за започналия болезнен процес на ислямзация на Разложко. В писмени извори от ХVІІІ и ХІХ в. днешният град се среща и с името „село Разлог”. 

 През ХVIII век Рилският манастир открива метох в Мехомия. В края на XVIII век е създадено килийно училище с пръв учител Йосиф Манзурски. Поминък на населението през XIX век са земеделието (главно царевица) и животновъдството; от занаятите са развити грънчарството и златарството. Градът е един от центровете на грънчарството в българските земи през Възраждането, наред с Троян, Бусинци, Берковица, Шумен и др. Разложките грънчари напълно са задоволявали нуждите на Разложко от грънчарски изделия и са работили и продавали своята продукция в Солунско, Драмско, Кавалско, Петричко, Неврокопско, Кюстендилско, Софийско.Украсата по обредните съдове на разложките грънчари – пластична и рисувана, носи свои характерни черти, заради което е наричана „разложките шарки”. Според Васил Кънчов всяка неделя в градеца се провежда пазарен ден, на който излагат своята продукция хора от цялата котловина. 

През 1834 год.  със средства и дарения на местните християни е построена църквата “Свети Георгий Победоносец”. През 1835 год. по инициатива на учителя Михаил Манзурски в двора на църквата е построена сграда за училище. През 1858 год. при учителя Иван Попмихайлов училището прераства в новобългарско. През 1891 год. е построена двуетажна сграда за мехомийското българско класно училище “Св. Св. Кирил и Методий”, което през 1894 год. прераства в  пълна прогимназия.

Град Разлог е единственото селище в България, посетено от двамата Апостоли на националноосвободителната ни революция – Васил Левски и Гоце Делечев.  През 1869 год. в къщата на Кипре Максев, Васил Левски основава революционен комитет от 12 души. При подготовката на Априлското въстание 1876 год. Разложко е включено в IV (Панагюрски) революционен окръг. В навечерието на въстанието местните ръководители са арестувани, градът не въстава. Като опълченци в Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 год. участвуват и 7 души от Мехомия. Жители на града подписват прошението на населението от Разложко (2 март 1878 год. ) до руския главнокомандуващ княз Николай Николаевич за освобождаването им от властта на султана. Жители на Мехомия подписват и изложението молба до Великия везир за изпращане на българския владика и за официално признаване на българските общини в Разложко (15 ноември 1888 год.). През 1889 год. е образувана Разложката българска община. През 1895 год. за пръв път в Мехомия е чествуван празникът на славянските първоучители Кирил и Методий.

S5 Box

Вход

Регистрация

*
*
*
*
*
*

Fields marked with an asterisk (*) are required.